1 мар. 2015 г., 23:05

Човешка творба

426 0 0

ЧОВЕШКА ТВОРБА

 

 

За малко дойдох аз на тази планета

Творбата си кратка, написах човешка.

Животът ми кратък, не стигна житейски.

От музата виж, не събрах сите песни.

 

Отлитам отново със ятото птици,

За спомен остават ми думите живи.

Дали ще се върна на пролет, не зная.

Дома си, творбата не ще разпозная.

 

Това стихотворение съм го писал по известната десетсрична стъпка „амфибрахи”, 

с две допълнителни срички, преди първата и след последната сричка. Общо стават 

дванадесет срички на всеки стих.

 

Гр. София                                         Кирил Апостолов Иванов

17.03.2014 г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...