1.03.2015 г., 23:05

Човешка творба

425 0 0

ЧОВЕШКА ТВОРБА

 

 

За малко дойдох аз на тази планета

Творбата си кратка, написах човешка.

Животът ми кратък, не стигна житейски.

От музата виж, не събрах сите песни.

 

Отлитам отново със ятото птици,

За спомен остават ми думите живи.

Дали ще се върна на пролет, не зная.

Дома си, творбата не ще разпозная.

 

Това стихотворение съм го писал по известната десетсрична стъпка „амфибрахи”, 

с две допълнителни срички, преди първата и след последната сричка. Общо стават 

дванадесет срички на всеки стих.

 

Гр. София                                         Кирил Апостолов Иванов

17.03.2014 г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...