Mar 1, 2015, 11:05 PM

Човешка творба

  Poetry
429 0 0

ЧОВЕШКА ТВОРБА

 

 

За малко дойдох аз на тази планета

Творбата си кратка, написах човешка.

Животът ми кратък, не стигна житейски.

От музата виж, не събрах сите песни.

 

Отлитам отново със ятото птици,

За спомен остават ми думите живи.

Дали ще се върна на пролет, не зная.

Дома си, творбата не ще разпозная.

 

Това стихотворение съм го писал по известната десетсрична стъпка „амфибрахи”, 

с две допълнителни срички, преди първата и след последната сричка. Общо стават 

дванадесет срички на всеки стих.

 

Гр. София                                         Кирил Апостолов Иванов

17.03.2014 г. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...