Mar 1, 2015, 11:05 PM

Човешка творба

  Poetry
428 0 0

ЧОВЕШКА ТВОРБА

 

 

За малко дойдох аз на тази планета

Творбата си кратка, написах човешка.

Животът ми кратък, не стигна житейски.

От музата виж, не събрах сите песни.

 

Отлитам отново със ятото птици,

За спомен остават ми думите живи.

Дали ще се върна на пролет, не зная.

Дома си, творбата не ще разпозная.

 

Това стихотворение съм го писал по известната десетсрична стъпка „амфибрахи”, 

с две допълнителни срички, преди първата и след последната сричка. Общо стават 

дванадесет срички на всеки стих.

 

Гр. София                                         Кирил Апостолов Иванов

17.03.2014 г. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...