Поредният ти ден рожден...
Отново миналото оживява...
И от какво ли в тебе толкова пък запленен,
духът ми гърчи се и немощно догаря...
Дали изобщо спомняш си за мен?!
... Или потънала съм във забрава...
... А може би, понякога, по-скоро отегчен,
ме мерваш сред аферите си,
минали отдавна...
Приветствия и всякакви ласкателства
сега и тук любезно ти спестявам...
... И не на тебе, а на себе си
да те забравя най-накрая
от сърце си пожелавам!!!
© Таня Шопова Все права защищены