22 июн. 2007 г., 16:15

Чуден дар и благослов

1.1K 0 5
Аз искам днес със вас да споделя.
Какъв чудесен дар направи ми съдбата.
Съвсем случайно с нея ме събра,
с една жена, с едно сърце богато!

И знам, изобщо няма да сгреша,
ако сега пред вас призная,
че цял живот мечтаех за това,
че цял живот съм търсила такова злато!

Тя предусеща всички мои мисли,
макар че разстоянието ни дели.
Щастлива е със всички мои титли.
И плаче с мен - ний заедно тъжим.

Не ме остави ни за миг, когато
съдбата с мен направи си шега.
Когато мислех, че живота ми отлита,
загърна ме и с топлота ме призова:
- Подай ръка!
Вдигни глава!
До теб съм!
Ти не си сама!

Измъкна ме от дупката проклета,
и вдъхна ми надежда за живот!
И с топли думи сгрява ми душата,
и влива сили в мен,
дарява ме с любов!

Колко малко ни трябва понякога.
Мила дума,
незначителен жест.
И едно приятелско рамо,
на което можеш винаги да се опреш!

Посвещавам го на Ева!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятелството-прекрасен стих!
    Поздрав и за двете ви!
  • Неочаквана изненада ми направи с тези редове! Обичам те от земята до небето и обратното, и колкото са песъчинките на морския бряг.
  • Благодаря ви,и аз съм щастлива
  • Щастливка си, че я имаш, а и тя също!
    Поздрави!
  • поздрав за теб и Ева!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...