Чудното дете

/пиеса в стихове за деца/

Участват: Разказвачи, Остроумка, Чудното дете, Ламята, Смелчагата, Бабата, Лалето, Карамфилът, Теменужката, Ябълката, Кайсийката, Дрянката, Щъркелите, Зайко, Лиса, Хор

ПЪРВА СЦЕНА

Разказвач 1: Някога - във времена далечни -
хората били добри, сърдечни...
Разказвач 2: С простодушни, слънчеви лица,
чисти, радостни като деца.
Разказвач 1: Те живеели в градина светла -
сред вълшебни птици и дръвчета...
Разказвач 2: От това, което са посаждали,
златни плодове се раждали...
Разказвач 1: Ала - както в приказките става -
появила се Ламя триглава.
Разказвач 2: Под прикритието на нощта
златни ябълки крадяла тя.
Разказвач 1: И с коварство, и със злост Ламята
сеела отрова край цветята...
Разказвач 2: Вдън земята тя била открита
и от момък смел била убита...
Разказвач 1: Ала след това се възкресила -
с повече ръце, глави и сила...
Разказвач 2: Хляба тя крадяла от децата -
хищна, ненаситна и богата.
Разказвач 1: Грабела зловещата Ламя
даже беззащитните деца...
Разказвач 2: Тя донесла болести, зарази.
Всявала отрови и омрази...

ВТОРА СЦЕНА

Разказвач 1: Ето че в забравено градче
се родило Чудното дете.
Разказвач 2: То било със дарба непозната.
Разговаряло дори с цветята.
/Появяват се Чудното дете,  Лалето, Карамфилът, Теменужката, Ябълката, Кайсийката, Дрянката, Щъркелите, Зайко, Лиса./
Чудното дете: Здрасти! Как си, хубаво Лаленце?
Лалето: Радвам се на Слънцето, детенце...
Чудното дете: Как се чувстваш, Карамфилче бяло?
Карамфилът: Ах, сърцето ми е разцъфтяло!
Чудното дете: Радостна си, Теменужке мила!
Теменужката: Дъщеричка ми се е родила!...
Разказвач 2: И с дръвчета, птици и зверчета
радостно общувало детето...
Чудното дете: Как живееш, Ябълко зелена?
Ябълката: Мисля си - ще стана ли червена...
Чудното дете: Хей, какво ти е, Кайсийке вкусна?
Кайсийката: Ох, напуках си едната устна!...
Чудното дете: Нещо днес намусена е Дрянка...
Дрянката: Иска ми се да поспя на сянка...
Чудното дете: Щъркели, добре дошли сте тук!
Щъркелите: Май горещо стана ни на юг...
Чудното дете: Хей, защо така си хукнал, Зайко?
Зайко: Чух, че пукна съчка, мила майко!...

Чудното дете: Как си днеска, Лисо хитроумна?
Лиса: Нещо любопитно пак ми хрумна...
Разказвач 1: Тъй растяло Чудното дете -
с добродушно, слънчево сърце.
Разказвач 2: От дръвче, което посадило,
Златна ябълка се е родила...

ТРЕТА СЦЕНА

Разказвач 1: За Ламята страшна щом разбрало,
то приятелите си събрало.
Чудното дете: Чуйте ме! Стоглавата Ламя
застрашава родната земя!
Изворите бистри вече съхнат.
Болести пълзят, деца издъхват...
Хаос, лудости и мъка всява
двесторъката Ламя стоглава...
Смелчагата: Трябва здраво да се хванем ние
и Ламята хищна да надвием!
Остроумка: Чакай малко, помисли, Смелчага!
Че това да не е Баба Яга?
Чудното дете: Да я вразумим! Дано послуша!...
/Появява се Бабата с бастун в ръка./
Бабата: Да се справим по-напред със сушата!

Остроумка: Как това да стане, стара бабо?
Бабата: Ще ви кажа как, момиче младо. -
"Пеперуда" се нарича обичаят.
Сбират се момичета, играят.
Пеят, молят Бог - от небесата
дъжд спасителен да им изпрати...

/Появяват се момичета. Пеят, изпълняват обичая "Пеперуда"... Чуват се гръмотевици и дъждовен валеж.../
Хор: Чудо! Чудо! Дъжд се появи
и земята суха съживи!
Бабата: Виждате ли? Трябва да се молим!...
Смелчагата: Бабо, по-добре е да се борим!
И да хванем страшната Ламя!
От молитви не разбира тя...
Остроумка: О, да знаете - Смелчагата
ще срази Ламята със тояга...
/Притъмнява. Фучене. Страховити звуци./

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Лиса: Хей! Ламята с ловките ръце
е отвлякла Чудното дете!
Заедно със Ябълката златна,
носеща надежда на Земята...
Хор: Трябва всички да се съюзим
и приятеля си да спасим!
Остроумка: Хайде, дългокраки Щъркели -
вижте хубаво със свойте зъркели
накъде е тръгнала Ламята!
Щъркелите: Ще открием нашия приятел!...
Остроумка: Хей, ти, Лисо със очи присвити,
помогни и подуши следите!
Зайко, тичай и кажи на всички -
птици, мечки, вълци и сърнички!...
Хор: Знайте, че стоглавата Ламя
застрашава цялата Земя!
Смелчагата: Дойде крайно време да се стягам
и да грабвам своята тояга!...
Хор: Хайде, скоро трябва да намерим
нашия добър приятел верен!...

ПЕТА СЦЕНА
/Бабата замесва тесто./

Бабата:
Всичко порази Ламята с бяс!
В селото останах само аз.
Тя отвлече двамата ми сина -
някъде далече, във чужбина...
Тежко е сега. Водата свърши.
И замесвам питата със сълзи.
Пусто е. Животът е замрял.
За децата мили ми е жал.
Боже, моля се, пази децата!
Тъжна, мъртва е без тях Земята.
Зная, в техните добри сърца
греят вяра, обич, красота.
И очите им с надежда светят -
озаряват нашата планета.
В тях живее вярата крилата -
да спасят Земята от Ламята...

ШЕСТА СЦЕНА
/Гора. Чуват се гласове.../

Разказвач 1: Чудното детенце и Ламята
спрели за почивка във гората.
Разказвач 2: Ожадняла страшната Ламя...
Ламята: Хей, веднага донеси вода!
Чудното дете: Няма как! Това е невъзможно.
Няма никъде вода, госпожо...
Ламята: Тъй ли? Слушай, млади господине!
Знай, че няма да ти се размине!
Ще изям аз Ябълката златна!
Доста път изминах - жадна, гладна...
Чудното дете: Но от нея като вкусиш ти,
може да те сполетят беди...
Ламята: Знам, че тя по-ценна е от злато.
Аз пък и без нея съм богата...
Колко вкусна е!... Но... странно нещо!
Ох, защо ми стана лошо, тежко?...
Чудното дете: Да не би да ти приседна тя?
Ламята: Ох, боли ме! Скоро дай вода!
Чудното дете: Няма! Ти отрови и водата...
Ламята: Ах, умирам! Моля за пощада!
Чакат ме децата ми любими.
Моля те, детенце, помогни ми!...
Чудното дете: Стори зло на толкова деца!
Време е да си платиш сега!...
Хор: Който зло извърши на дете,
той във адски мъки ще умре!...

СЕДМА СЦЕНА

/Задават се Лиса, Смелчагата, Остроумка, Зайко и др./

Смелчагата: Хей, Ламя стоглава, лудоглава!
Всички срещу тебе се изправят! -
Хиляди деца, животни, птици -
вълци, мечки, лъвове, орлици...
Знай, че здраво сме въоръжени!
Цялата гора е обкръжена!...
/Появява се Чудното дете./
Чудното дете: Тя издъхна вече - преди малко...
Остроумка: Значи закъсняхме - колко жалко!...
Чудното дете: Умори се, огладня Ламята
и погълна Ябълката златна.
После падна в яма, изкопана
сигурно от петдесет глигана...
Зайко: Може ли поне да я погледна!
Мисля си, че тя е извънземна...
Чудното дете: Не. Пристигнаха със вертолети
разни важни личности, експерти.
Чак от Щатите специалисти.
Доста политици, журналисти...
Остроумка: Значи в Щатите ще я опеят...
И ще я изложат във музея...
И в компютрите ще влезе тя -
за забава на безброй деца...
Смелчагата: Май ще трябва доста да играем,
докато с главите й се справим...
Лалето: Нека благодушните деца
да живеят с радостни сърца!
Карамфилът: Нека и бащи, и майки мили
срещу злото да не са безсилни!
Теменужката: А учителки с усмивки светли
да ви водят умно към успехи!
Хор: Дойде вече време да празнуваме!
Да се радваме и да танцуваме!...

/Музика. Танци.../

ОСМА СЦЕНА

Разказвач 1: Нека полетим над зло и страх!...
Разказвач 2: Да се пазим от отровен прах!...
Разказвач 1: От злодеи властни и прочути...
Остроумка: И от вирусите във компютри...
Бабата: И от пропастта на бедността -
страшна като хищната Ламя...
Щъркелите: А децата волно да растат!
Да вървят по верен, слънчев път!...
Зайко: Да не бъдем злобни, алчни, груби!
Който зъл е, разума си губи...
Лиса: Да живеем във страна богата!
Да е с нас надеждата крилата!...
Ябълката: Нека ражда родната земя
светли, честни, слънчеви деца!
Кайсийката: И света, природата да пазим
от отрови, болести, зарази!...
Дрянката: Знайте - обичта и добротата
са по-ценни от пари, от злато!...
Чудното дете: Нека бдят над нас чудесни птици -
щъркели, соколи и орлици!...
И цветя, животни и дръвчета
да красят природата, планетата!...
Хор: Нека сме с пречистени души!
Песента ни волно да лети!...
/Хор изпълнява песента "Добри да бъдем".../

Марин Тачков