27 янв. 2011 г., 18:14

Чудото любов 

  Поэзия » Любовная
1022 0 6

           Докосвахме се във една вселена,

            родила нощ във пазва на звезда.

          Очите ти потъваха до корен в мене

            и беше бряг, забравен бряг - света.

              Убийствено неукротима лудост

               бушуваше и в мен, и в теб,

          и в пламналите мрежи на страстта

            улавяхме с теб миговете - чудо.

           Преливаше в стихия нежността

             в разлистените ни души.

           Телата ни разгаряха  жарта

              във океан от нощна жажда.

            Един очакван взрив на синева!

         И аз умирах... или  пък се раждах!

 

 

© Станислава Дайлянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??