Чудото любов
Докосвахме се във една вселена,
родила нощ във пазва на звезда.
Очите ти потъваха до корен в мене
и беше бряг, забравен бряг - света.
Убийствено неукротима лудост
бушуваше и в мен, и в теб,
и в пламналите мрежи на страстта
улавяхме с теб миговете - чудо.
Преливаше в стихия нежността
в разлистените ни души.
Телата ни разгаряха жарта
във океан от нощна жажда.
Един очакван взрив на синева!
И аз умирах... или пък се раждах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Дайлянова Всички права запазени
