Докосвахме се във една вселена,
родила нощ във пазва на звезда.
Очите ти потъваха до корен в мене
и беше бряг, забравен бряг - света.
Убийствено неукротима лудост
бушуваше и в мен, и в теб,
и в пламналите мрежи на страстта
улавяхме с теб миговете - чудо.
Преливаше в стихия нежността
в разлистените ни души.
Телата ни разгаряха жарта
във океан от нощна жажда.
Един очакван взрив на синева!
И аз умирах... или пък се раждах!
© Станислава Дайлянова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
