9 нояб. 2011 г., 06:34

Чудото на времето

568 0 6

ЧУДОТО НА ВРЕМЕТО

 

 

От времето еднопосочно те пристигат

с музика омайна, с поетични глуми,

а от циферблата стрелките ни намигат

и безгрижно чуруликат с тайни думи…

 

Скришом посяват семенцата си в земята –

от тях прорастват коренчета и листенца;

тихичко избуяват като тръстика в душата

на малки птички, момиченца, момченца…

 

С тази реч омайна, животворна, сладка

започва да се случва чудото голямо –

малките ръчички изписват в тетрадка:

“Много те обичам, мила моя мамо!...”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Благоева Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...