Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
26 мая 2011 г., 15:59

Чудовище 

  Поэзия » Любовная
1577 0 31

И тъй, по своему щастлив,

дочаках кобния си ден:

погребан от жена бях жив,

макар и от жена роден.

 

Отмина ме. И вейна мраз.

И уж по-кротък от трева

в църковен двор, реших от раз

да търся сметка след това.

 

Бях груб. Едно всемирно зло

отключи призрачни черти.

И сякаш като през стъкло

със ужас ме погледна ти.

 

И в погледа ти начаса

страхът отблясъците стри:

така извива често сърп

див смерч над изгревни гори.

 

Сега се чувствам по-немил

и от чудовище в Лох Нес:

аз всичко бих си опростил,

но виж - жестокостта си - не.

 

 

 

 

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А , това не си ти!Но все пак всеки има и такива дни...!
  • Някак си ми напомни за "Красавицата и Звярът" - любимата ми приказка.
    Поздрав, Ив!
  • Чак пък чудовище
    Просто не си свикнал да те отминават, разбираемо. Но пък хубав стих се е родил от моментния ти изблик
  • Човек не трябва да съди другите, а най - малко себе си!
    Опитах се, но не видях чудовището в стиха ти, Бароне, а една живогоряща поезия!
  • До скоро, до 18-ти юни - часът и мястото не се променя, приятели:

    странница (Сеси
    plami-6 (Плами
    agapeiya_polis (Агапея Полис
    nininini (Нина Иванова
    voda (Елица Ангелова
    Traum (Цвети Йорданова
    liliv (Лилия Велчева
    yotovava (Валентина Йотова
    LeChevalier (Тошко )
  • Категорично и силно!
  • !!!
  • Налага ни се, не само да си простим, но и да живеем със своите слабости и пороци. Казват, че признат грях не бил/или бил половин/ грях, а ти не само си го изповядал, но си го заклеймил и в прекрасен стих!!!
  • До 18-ти юни, когато ще се видим:

    azura_luna (Петя Цанева
    Mariq_Vergova (Мария Вергова
    rozza (Радка Миндова
    voda (Елица Ангелова)
    oksimoron (Пиерлуиджи Казираги
  • И както винаги, преживях дълбоко ситуацията в стиха ти, ИВ.
    И написах нещо:

    Ти ужаса в очите Й прочете,
    когато с тежки думи Я рани.
    А Тя видя ли, че си "жив погребан",
    че от обида
    всичко в теб кърви?


    Дали поне е трогната от жеста,
    че безпощадно себе си виниш,
    че гордостта ти също е ранена,
    че пряко всичко
    Й даряваш стих?

    Поздравление за мъжеството да се разкаеш пред света с този доблестен стих, Поете!
  • Ив, поздравявам те за различно звучащото стихо - както винаги с убедително и силно звучене. Струва ми се обаче, че за разлика от повечето ти творби, лирическият е много различен от поета
  • "Знам, че пак ще полетя,
    само ако мога да простя."
    Бъди милостив към себе си, приятелю.
    Сигурна съм, че лирическият няма нищо общо с теб
    и все пак...
    Поздрави, с обич!
  • Бях груб. Едно всемирно зло
    отключи призрачни черти.


    Лирическият със сигурност не съвпада с ръката, написала тези редове.
    Обичам да те чета. Поздрави, Ив.
  • До скоро: 18-ти юни е близо:

    galina999 (Галина Иванова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Черна_Роза (Жулиета Великова
    zikito (Милена Велева-Митева)
    silvina84
  • Прозвуча ми доста различно от повечето ти стихотворения -- хубаво е, когато някой автор може да ни изненада! Поздравчета.
  • Понякога, жестокостта е само защитна реакция, усещане за слабост. Поетичната ти душа не може да е жестока, тя само защитава своето си...
  • У всеки от нас има заключени такива призрачни черти, които в моменти на слабост и нестабилност излизат на яве. Нека просто бъдем по-толерантни и по-добри. А иначе съм сигурна, че тя ще ти прости, особено след такова публично признание и самобичуване. Наистина затрогващ стих.
  • Мисля, че трябва да можем да прощаваме и на себе си.
    Поздрав, Ив!
  • Поете, това откровение и самобичуване пред света поставя под съмнение
    твоята грубост и жестокост.
    Напротив, именно усещането, че си бил жив погребан,е причинено от жестокост спрямо теб...
    С възхита пред твоето благородство и пред доблестта – да посочиш своята вина като по-голяма.

    А стихът си е в твоя стил – по Бароновски силен и провокиращ размисли...
    Поздравления, Ив!


  • И аз съм на редичката...
  • Ив, не вярвам да си такова чудовище....но и да имаш своите мрачни настроение(всеки от нас ги има), пак не вярвам да си толкова лош...а стиха ти е прекрасен!
  • Добре дошли в къщата на поезията:

    takodi (Таня Костадинова)
    Katriona (Кети Рашева
    poeta (Илко Илиев
    нмг (Надежда Маринова
    petinka67 (Петя Кръстева)
  • От опит знам, че задачата ти е много трудна, да не казвам непосилна...Стихът е страхотен..., но не ти завиждам за емоциите...Желая ти успех..
  • От жена - роденият - ви поздравява:

    nininini (Нина Иванова)
    irena-docheva (Ирена Дочева
    valia1771 (Ивон
    ellyst (Ели
    elenasim1 (Елена Петрова)
  • Хубав стих, закован - при това ръчно, с наковалня и чук!
  • Трябва да можем да си простим, ако искаме да ни простят.
  • така извива често сърп
    див смерч над изгревни гори
    !!!
  • Всеки си намира майстора- рано или късно...да...
  • Поздравявам те за този стих!
  • Хубав стих. Ритмичен, силен.
  • Поздрави Ив!!!
Предложения
: ??:??