Чудовище

26.05.2011 г., 15:59 ч.

Поезия » Любовна

1628 0 31

И тъй, по своему щастлив,
дочаках кобния си ден:
погребан от жена бях жив,
макар и от жена роден.
Отмина ме. И вейна мраз.
И уж по-кротък от трева
в църковен двор, реших от раз
да търся сметка след това.
Бях груб. Едно всемирно зло
отключи призрачни черти.
И сякаш като през стъкло
със ужас ме погледна ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Чудовище

Искате да прочетете повече?

Предложения