Чудовище
И тъй, по своему щастлив,
дочаках кобния си ден:
погребан от жена бях жив,
макар и от жена роден.
Отмина ме. И вейна мраз.
И уж по-кротък от трева
в църковен двор, реших от раз
да търся сметка след това.
Бях груб. Едно всемирно зло
отключи призрачни черти.
И сякаш като през стъкло
със ужас ме погледна ти.
И в погледа ти начаса
страхът отблясъците стри:
така извива често сърп
див смерч над изгревни гори.
Сега се чувствам по-немил
и от чудовище в Лох Нес:
аз всичко бих си опростил,
но виж - жестокостта си - не.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
