Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
May 26, 2011, 3:59 PM

Чудовище 

  Poetry » Love
1618 0 31
И тъй, по своему щастлив,
дочаках кобния си ден:
погребан от жена бях жив,
макар и от жена роден.
Отмина ме. И вейна мраз.
И уж по-кротък от трева
в църковен двор, реших от раз
да търся сметка след това.
Бях груб. Едно всемирно зло
отключи призрачни черти.
И сякаш като през стъкло
със ужас ме погледна ти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??