Чуй...
Чуй,
аз ти шепна този стих,
който вятърът ми напомня постоянно,
дори събудих с него
дъждовен вик,
измолващ допира ми до теб непрестанно.
Стой,
аз съм слънчев лъч,
събуждащ те всяка сутрин озарено,
а и огнен сърп ,
разгарящ жарта в душата ти мигновено.
Знай,
аз съм това движение - мисълта,
която те пази в деня съкровено
и Любовта,
препълваща догоре сърцата неизменно.
Виж,
и сега съм тук,
в този миг,
докато съществува миг,
за да се плъзне
погледът ми по теб безшумно.
Не, не мърдай,
ще те докосна с риск,
докато имам още чар скрит
и те обичам още безумно,
а ти към мен наведи се,
отрони се,
като този есенен лист,
докато трепери още като жив,
опарен от слънчева любов омайно
и вземи ме в мислите си,
приюти и запази,
за да остана при теб за постоянно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Тодорова Все права защищены
