Чуй, думите са просто мост...
Чуй думите са просто мост...
трасирам в коридор Живот
и тихо следвам светлината
във моя ден щастлив и нов
докрай отварям сетивата
дарявам вятърна любов
със всяка крачка по земята
а моя вечен звезден зов
прегръща с устрем тишината
тече във вените екстаз
и вдъхновение препуска
дълбоко скрито вътре в нас
едно желание се спуска
дъжда вълшебен ми шепти
а роклята ми пак е цветна
мечтата ми ще се спаси
небето във ответ потрепва
чуй думите са просто мост
през времето магична сила
погубват всяка тъмна злост
спасяват винаги всемира
душата търси пак душа
а след завоя следва слънце
дори да падна и сгреша
от мене ще покълне зрънце
за всеки миг Благодаря
и се изгубвам в синевата
отново с птиците летя
разперила докрай крилата
05.04.2017г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
