Чуждото винаги ни завладява.
Казваме си -"Трябва да е мое."
И тази мисъл все ни покорява,
сякаш никой няма нищо свое.
Борим се за чужди каузи.
Даваме им нашите пари.
Но не парите тук са важни,
а онова, което на сърцето ни тежи.
Купуваме си чужда стока.
Купуваме я пак с пари.
И тази стока не е наша,
а пак я трупаме в торби.
Говорим си с чужди думи,
пишем стихове с тях дори.
А тези думи понякога са груби
и когато ги изричаме, боли.
Сега не знам кое е мое,
кое е вярно или не.
Почти съм сигурен обаче, че това е,
дето прави едното да е две.
Нека да не мисли за чуждото,
завистта да я оставим - нека си мъжди.
Нека да погледнем на душата бледото
и да видим как едно сърце тупти.