Чужд свят

17.03.2012 г., 10:55 ч.

Поезия » Гражданска

494 1 0

Чуждото винаги ни завладява.

Казваме си -"Трябва да е мое."

И тази мисъл все ни покорява,

сякаш никой няма нищо свое.

Борим се за чужди каузи.

Даваме им нашите пари.

Но не парите тук са важни,

а онова, което на сърцето ни тежи.

Купуваме си чужда стока.

Купуваме я пак с пари.

И тази стока не е наша,

а пак я трупаме в торби.

Говорим си с чужди думи,

пишем стихове с тях дори.

А тези думи понякога са груби

и когато ги изричаме, боли.

Сега не знам кое е мое,

кое е вярно или не.

Почти съм сигурен обаче, че това е,

дето прави едното да е две.

Нека да не мисли за чуждото,

завистта да я оставим - нека си мъжди.

Нека да погледнем на душата бледото

и да видим как едно сърце тупти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.