17.03.2012 г., 10:55

Чужд свят

748 1 0
Чуждото винаги ни завладява. Казваме си -"Трябва да е мое." И тази мисъл все ни покорява, сякаш никой няма нищо свое.
Борим се за чужди каузи. Даваме им нашите пари. Но не парите тук са важни, а онова, което на сърцето ни тежи.
Купуваме си чужда стока. Купуваме я пак с пари. И тази стока не е наша, а пак я трупаме в торби.
Говорим си с чужди думи, пишем стихове с тях дори. А тези думи понякога са груби и когато ги изричаме, боли.
Сега не знам кое е мое, кое е вярно или не. Почти съм сигурен обаче, че това е, дето прави едното да е две.
Нека да не мисли за чуждото, завистта да я оставим - нека си мъжди. Нека да погледнем на душата бледото и да видим как едно сърце тупти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Бекяров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...