13 февр. 2010 г., 11:04

Чуждата жена

874 0 1

Отварям си очите, разбуждам се във миг

и сякаш от мечтите – до мене мъж велик –

с очи като ножове, забиващи се в мен,

с ръце като окови и кожа от сатен.

Косите той ми гали и шепне ми неща,

които ме разтапят и цялата горя,

със устни ме докосва, подава ми ръка,

аз кротко я поемам и с него аз вървя.

Той на ръце понася ме и в глухата гора

пожарите изгасяме и давим ний греха,

и чувствата изострени, сърцето как тупти,

и тук, и там докосва ме, с целувки ме разби.

И после бавно тръгваме, а нямата луна

с лъчите си прегръща ме, знам – знае всичко тя –

пред входа в миг се спираме и влизам тихо аз,

дъхът му само спира ме, но нямам нито час.

Той всяка нощ прегръща ме и тихо ме краде,

живота преобръща ми и моето сърце,

той всяка вечер връща ме при онзи у дома,

не знае как се чувствам аз – чуждата жена!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • имаш страхотни попадения но малко ми се иска да избегнеш клишетата,давим и разби не звучат поетично не се сърди моля те

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...