Отварям си очите, разбуждам се във миг
и сякаш от мечтите – до мене мъж велик –
с очи като ножове, забиващи се в мен,
с ръце като окови и кожа от сатен.
Косите той ми гали и шепне ми неща,
които ме разтапят и цялата горя,
със устни ме докосва, подава ми ръка,
аз кротко я поемам и с него аз вървя.
Той на ръце понася ме и в глухата гора
пожарите изгасяме и давим ний греха,
и чувствата изострени, сърцето как тупти,
и тук, и там докосва ме, с целувки ме разби. ...