Feb 13, 2010, 11:04 AM

Чуждата жена 

  Poetry
682 0 1

Отварям си очите, разбуждам се във миг

и сякаш от мечтите – до мене мъж велик –

с очи като ножове, забиващи се в мен,

с ръце като окови и кожа от сатен.

Косите той ми гали и шепне ми неща,

които ме разтапят и цялата горя,

със устни ме докосва, подава ми ръка,

аз кротко я поемам и с него аз вървя.

Той на ръце понася ме и в глухата гора

пожарите изгасяме и давим ний греха,

и чувствата изострени, сърцето как тупти,

и тук, и там докосва ме, с целувки ме разби.

И после бавно тръгваме, а нямата луна

с лъчите си прегръща ме, знам – знае всичко тя –

пред входа в миг се спираме и влизам тихо аз,

дъхът му само спира ме, но нямам нито час.

Той всяка нощ прегръща ме и тихо ме краде,

живота преобръща ми и моето сърце,

той всяка вечер връща ме при онзи у дома,

не знае как се чувствам аз – чуждата жена!

 

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • имаш страхотни попадения но малко ми се иска да избегнеш клишетата,давим и разби не звучат поетично не се сърди моля те
Random works
: ??:??