13 нояб. 2005 г., 21:33

Чувам стъпките ти тихи... 

  Поэзия
5.0 / 3
947 0 1
Чувам стъпките ти тихи,
когато тръгнал си към мен,
сънувам те и те обичам,
така е вече всеки ден.
Ще нараним любими хора,
ако продължим с това.
Добре, съгласна съм,
не споря - да спреме сладката игра.
Да спрем да пишем и говорим,
да не сваляме звезди,
да оставиме нещата
Господ да ги подреди! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Зарева Все права защищены

Предложения
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »