Чуваш ли мойта въздишка привечер,
дето потъва в мрак, тишина…
Чуваш ли шепот от спомен далечен -
шепне за светла, трептяща искра.
„Не пали свещите“ – казал Бетховен,
„Щом има още в нас светлина!“
И Луната слязла да го помоли
да я погали с клавиши в нощта.
Светла, сияйна, тя светли отгоре.
„Лунна соната“ слушам, не спя.
И сякаш някой с очи ми говори,
и крие в себе си нежна душа.