Сладко е в любов да се удавиш,
докато всичко друго на суша те привлича.
Но не можеш онуй чувство да забравиш,
което всяка фибра започва да обича.
Сладко, но с есенция на гнило,
прокрадва се невидимо в душата.
И става ти едно такова никакво, унило.
Отиваш си, но не минаваш през вратата.
Убиваш се, ала и жив оставаш.
Гротескно и пияно изпълнение.
И себе си и чувствата продаваш,
от себичност и крайно умиление. ...