13 июн. 2008 г., 06:51

Чувства

Поэзия

1.4K 0 4

Мрак душата ми кове,
гробът ме зове.
Сърцето ми прободено от нож,

а съзнанието е замъглено,
нищо отпреди няма променено.
Беден съм и душевно, и морално,
страданието мое е уникално.
Чувствителни са моето сърце и душа.
Не знам как тези чувства мои аз да победя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Timbalend (Куни Тодоров)

Вили поздравления просто нямам думи,ако мислех и преди 10 години както сега щях да осъзная каква душа имаш!

2018-07-22T21:08:03+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Младостта и вярата са пътя мило момче.Поздрави.

2008-06-14T19:46:11+03:00
cobratax (Вили)

СВЕТЛИНА РАЗБИ ОКОВИТЕ НА МРАКА!
ГРОБЪТ ДОСТА ЩЕ ПОЧАКА!!!
И В СЪРЦЕТО И В ДУШАТА
РАНИТЕ МИ ОТШУМЯХА.
ЧЕ ДОРИ И БЕЗ ПРОМЯНА
- ДУШАТА МИ ИСКРИ ЗАСМЯНА!
ОТ ВСЕКИ КЪТ ПРОГОНВАМ ЗЛОТО!
И ВСЕКИ КЪТ ЗАЛИВАМ С ДОБРО!
И САМО ТОЗИ НАЧИН ЗНАМ
-МРАК С ДОБРО ДА ПОБЕДЯ!

2008-06-13T10:57:00+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Изкови си обич а не мрак!!!Поздрав!!!

2008-06-13T07:30:00+03:00