7 окт. 2011 г., 19:56

Чувствам много и не зная.

908 0 2

Чувствам много и не зная. Сърцето казва, че за теб нехая.

Усмивката – позната маска. Светът ми не е ли със друга краска?

Мисля много и не зная. Опитвам се, но сякаш няма да позная –

Ти със нея ли си, или не? Мислиш ли ме? Аз ли съм на твоето небе?

Помня много и не зная. Летни мигове висят във толкоз празната ми стая.

Думи много, дейност малко. Всичко туй беше, струва ми се, доста жалко.

Обичам много и не зная. Нещо в теб остана ли? Вече спрях дори и да гадая.

Изборът си беше само твой, помни го! Момичето ( и то уж твое ) ти успя и нарани го...

Искам много и не зная. Моменти с тебе търся; с теб обичам да мечтая.

Пясъчен часовник, поставен хоризонтално. Времето е спряло, а туй стана пак банално...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...