7 oct 2011, 19:56

Чувствам много и не зная.

  Poesía » Otra
906 0 2

Чувствам много и не зная. Сърцето казва, че за теб нехая.

Усмивката – позната маска. Светът ми не е ли със друга краска?

Мисля много и не зная. Опитвам се, но сякаш няма да позная –

Ти със нея ли си, или не? Мислиш ли ме? Аз ли съм на твоето небе?

Помня много и не зная. Летни мигове висят във толкоз празната ми стая.

Думи много, дейност малко. Всичко туй беше, струва ми се, доста жалко.

Обичам много и не зная. Нещо в теб остана ли? Вече спрях дори и да гадая.

Изборът си беше само твой, помни го! Момичето ( и то уж твое ) ти успя и нарани го...

Искам много и не зная. Моменти с тебе търся; с теб обичам да мечтая.

Пясъчен часовник, поставен хоризонтално. Времето е спряло, а туй стана пак банално...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...