Чувствам много и не зная. Сърцето казва, че за теб нехая.

Усмивката – позната маска. Светът ми не е ли със друга краска?

Мисля много и не зная. Опитвам се, но сякаш няма да позная –

Ти със нея ли си, или не? Мислиш ли ме? Аз ли съм на твоето небе?

Помня много и не зная. Летни мигове висят във толкоз празната ми стая.

Думи много, дейност малко. Всичко туй беше, струва ми се, доста жалко.

Обичам много и не зная. Нещо в теб остана ли? Вече спрях дори и да гадая.

Изборът си беше само твой, помни го! Момичето ( и то уж твое ) ти успя и нарани го...

Искам много и не зная. Моменти с тебе търся; с теб обичам да мечтая.

Пясъчен часовник, поставен хоризонтално. Времето е спряло, а туй стана пак банално...