19 нояб. 2014 г., 07:39

Чувство за самота

913 0 0

Чувство за самота

 

 

Мъгла, мъгла, мъгла,

влага, студ, мъгла!

Грозните сиви колони

на моя скапан живот,

със забити ръждиви пирони

крепят моя хомот.

Стърчат тихи и страшни

- бавно убиват моя живот,

а долу на пустата земя,

черна и напукана, сноват

черните сенки и една бяла змия.

Пълзи и съска безспир,

силно стяга и души

моя душевен кумир,

страданието на сърце ми

превръща в кървав пир.

 

Сезони се сменят

- все студ и мъгла,

глухите сиви колони

стават по-страшни

щом падне нощта.

Черните сенки танцуват

танца на смъртта,

самодоволни ми се присмиват

и към мене протягат ръка

- демоните на моята душа.

 

Мъглата бавно поглъща

всеки един лъч светлина,

надеждата слана я попарва

и аз оставам сам в пустошта.

 

(Мъгла, мъгла, мъгла,

влага, студ, мъгла,

грозните сиви колони

и кривите ръждиви пирони

все ще стърчат във вечността!)

 

 

Кристиан Дочев

16.11.2014г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...