Nov 19, 2014, 7:39 AM

Чувство за самота

  Poetry » Other
909 0 0

Чувство за самота

 

 

Мъгла, мъгла, мъгла,

влага, студ, мъгла!

Грозните сиви колони

на моя скапан живот,

със забити ръждиви пирони

крепят моя хомот.

Стърчат тихи и страшни

- бавно убиват моя живот,

а долу на пустата земя,

черна и напукана, сноват

черните сенки и една бяла змия.

Пълзи и съска безспир,

силно стяга и души

моя душевен кумир,

страданието на сърце ми

превръща в кървав пир.

 

Сезони се сменят

- все студ и мъгла,

глухите сиви колони

стават по-страшни

щом падне нощта.

Черните сенки танцуват

танца на смъртта,

самодоволни ми се присмиват

и към мене протягат ръка

- демоните на моята душа.

 

Мъглата бавно поглъща

всеки един лъч светлина,

надеждата слана я попарва

и аз оставам сам в пустошта.

 

(Мъгла, мъгла, мъгла,

влага, студ, мъгла,

грозните сиви колони

и кривите ръждиви пирони

все ще стърчат във вечността!)

 

 

Кристиан Дочев

16.11.2014г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...