19.11.2014 г., 7:39

Чувство за самота

911 0 0

Чувство за самота

 

 

Мъгла, мъгла, мъгла,

влага, студ, мъгла!

Грозните сиви колони

на моя скапан живот,

със забити ръждиви пирони

крепят моя хомот.

Стърчат тихи и страшни

- бавно убиват моя живот,

а долу на пустата земя,

черна и напукана, сноват

черните сенки и една бяла змия.

Пълзи и съска безспир,

силно стяга и души

моя душевен кумир,

страданието на сърце ми

превръща в кървав пир.

 

Сезони се сменят

- все студ и мъгла,

глухите сиви колони

стават по-страшни

щом падне нощта.

Черните сенки танцуват

танца на смъртта,

самодоволни ми се присмиват

и към мене протягат ръка

- демоните на моята душа.

 

Мъглата бавно поглъща

всеки един лъч светлина,

надеждата слана я попарва

и аз оставам сам в пустошта.

 

(Мъгла, мъгла, мъгла,

влага, студ, мъгла,

грозните сиви колони

и кривите ръждиви пирони

все ще стърчат във вечността!)

 

 

Кристиан Дочев

16.11.2014г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...