Чувство за собственост
В любовта няма мое и твое.
Тънки сметки кой колко е дал.
Диктатури, условия, корест,
срам, лъжа, замаскирана кал.
Любовта е река през живота.
Път с два бряга, потекъл напред.
И през камъка свойта посока
ще пробие със капки безчет.
Любовта диша само свободна.
Котви, рамки, резета не ще.
Щом превърнеш я в чувство за собственост -
чакай само едно. Да умре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены
