Чувство за собственост
В любовта няма мое и твое.
Тънки сметки кой колко е дал.
Диктатури, условия, корест,
срам, лъжа, замаскирана кал.
Любовта е река през живота.
Път с два бряга, потекъл напред.
И през камъка свойта посока
ще пробие със капки безчет.
Любовта диша само свободна.
Котви, рамки, резета не ще.
Щом превърнеш я в чувство за собственост -
чакай само едно. Да умре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
