В любовта няма мое и твое.
Тънки сметки кой колко е дал.
Диктатури, условия, корест,
срам, лъжа, замаскирана кал.
Любовта е река през живота.
Път с два бряга, потекъл напред.
И през камъка свойта посока
ще пробие със капки безчет.
Любовта диша само свободна.
Котви, рамки, резета не ще.
Щом превърнеш я в чувство за собственост -
чакай само едно. Да умре.
© Гергана Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
