10 янв. 2008 г., 17:24

Циганска любов 

  Поэзия » Другая
1828 0 14
 

ЦИГАНСКА ЛЮБОВ

(по разказа на Й.Йовков "Божура")

 

 

 

 

 

Черни дяволи играят

в очи ти черни, циганко.

В коси ти черни - магия.

Божури на лице цъфнали,

в тях името ти грейнало.

Бели ти зъби бисерни

във гюл-уста  алена.

Снагата ти камшичена

с две гълъбици в пазвата.

В гърло бълбука изворче,

чанове звънят в смеха ти,

полите ти - пеперудени.

Сърце ти волно, циганско,

босоного тича след дните,

дните ти  - луди кончета,

луди кончета по поляните.

 

Проклет да е оня ден, циганко,

когато срещна Василчо,

Василчо харамията.

Щом харамия погледна

в черни ти очи цигански,

черна магия ти стори,

луди  кончета укроти

и ти полегна на сърце.

Кога те Васил поведе

из хладна гора, зелена,

след него тръгна, Божуро,

снагата си му дарила,

сърцето си му обрекла,

под сърце рожба понесла -

Василчова рожба Обична.

Кога яхна Васил коня си,

далеч от село замина

и тебе трудна остави,

остави и се не видя,

ти, циганко, не го забрави

очи пак за него гледаха,

уши пак за него слушаха,

уста пак за него питаше,

снага пак него искаше.

Кога куршум душмански

в гора Васил прониза,

ти без сърце остана,

а нозе те сами водеха

към бистър вир във гора,

дето му лице помнеше

и те гальовно викаше.

Дете сираче остави

и при Василчо отиде.

Бистра те вода погълна,

душа при севда отлетя,

да помни село, да знае,

как бяло люби Божура,

Божура, черна циганка.

 

 

© Даша Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??