Циганска любов
ЦИГАНСКА ЛЮБОВ
(по разказа на Й.Йовков "Божура")
Черни дяволи играят
в очи ти черни, циганко.
В коси ти черни - магия.
Божури на лице цъфнали,
в тях името ти грейнало.
Бели ти зъби бисерни
във гюл-уста алена.
Снагата ти камшичена
с две гълъбици в пазвата.
В гърло бълбука изворче,
чанове звънят в смеха ти,
полите ти - пеперудени.
Сърце ти волно, циганско,
босоного тича след дните,
дните ти - луди кончета,
луди кончета по поляните.
Проклет да е оня ден, циганко,
когато срещна Василчо,
Василчо харамията.
Щом харамия погледна
в черни ти очи цигански,
черна магия ти стори,
луди кончета укроти
и ти полегна на сърце.
Кога те Васил поведе
из хладна гора, зелена,
след него тръгна, Божуро,
снагата си му дарила,
сърцето си му обрекла,
под сърце рожба понесла -
Василчова рожба Обична.
Кога яхна Васил коня си,
далеч от село замина
и тебе трудна остави,
остави и се не видя,
ти, циганко, не го забрави
очи пак за него гледаха,
уши пак за него слушаха,
уста пак за него питаше,
снага пак него искаше.
Кога куршум душмански
в гора Васил прониза,
ти без сърце остана,
а нозе те сами водеха
към бистър вир във гора,
дето му лице помнеше
и те гальовно викаше.
Дете сираче остави
и при Василчо отиде.
Бистра те вода погълна,
душа при севда отлетя,
да помни село, да знае,
как бяло люби Божура,
Божура, черна циганка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
