Циганска любов
ЦИГАНСКА ЛЮБОВ
(по разказа на Й.Йовков "Божура")
Черни дяволи играят
в очи ти черни, циганко.
В коси ти черни - магия.
Божури на лице цъфнали,
в тях името ти грейнало.
Бели ти зъби бисерни
във гюл-уста алена.
Снагата ти камшичена
с две гълъбици в пазвата.
В гърло бълбука изворче,
чанове звънят в смеха ти,
полите ти - пеперудени.
Сърце ти волно, циганско,
босоного тича след дните,
дните ти - луди кончета,
луди кончета по поляните.
Проклет да е оня ден, циганко,
когато срещна Василчо,
Василчо харамията.
Щом харамия погледна
в черни ти очи цигански,
черна магия ти стори,
луди кончета укроти
и ти полегна на сърце.
Кога те Васил поведе
из хладна гора, зелена,
след него тръгна, Божуро,
снагата си му дарила,
сърцето си му обрекла,
под сърце рожба понесла -
Василчова рожба Обична.
Кога яхна Васил коня си,
далеч от село замина
и тебе трудна остави,
остави и се не видя,
ти, циганко, не го забрави
очи пак за него гледаха,
уши пак за него слушаха,
уста пак за него питаше,
снага пак него искаше.
Кога куршум душмански
в гора Васил прониза,
ти без сърце остана,
а нозе те сами водеха
към бистър вир във гора,
дето му лице помнеше
и те гальовно викаше.
Дете сираче остави
и при Василчо отиде.
Бистра те вода погълна,
душа при севда отлетя,
да помни село, да знае,
как бяло люби Божура,
Божура, черна циганка.
© Даша All rights reserved.
