Не ме обичай! Думите ми парят.
Погледнеш ли ме скришом – мой си вече.
Камбаната си претопи звънарят,
сънува ме монахът всяка вечер.
Не ме обичай! Толкова невинна
и толкова съм дяволски потребна,
че никнат слънчогледи, гдето мина
и чудеса зад ъгъла те дебнат.
Не ме обичай! Не поемай риска!
Аз лудата съм дето не заспива.
Душата ми до твоята е близка,
ще те омае и ще е щастлива.
Не ме обичай! Хич недей ме слуша!
Че времето премазва с длани груби.
Обичай ме, след сто години суша,
какво освен живота ще изгубим?
https://youtu.be/DMoHkUFIDs8?si=PbFbEGy1ww3S2_f4
© Надежда Ангелова Все права защищены