5 апр. 2014 г., 22:00

CV

786 0 12

Добре, де... Предавам се! Да се представя -

наричат ме просто - Великото Нищо.

Не мога със нищичко да се похваля,

(за по-точна справка CV-то ми вижте).

Родена, завършила, после във фирма...

Паршивата справка, на жалкия лист,

не казва за постове, за стихосбирки,

успех, кариера или престиж.

 

Амбиция имам по-малка от атом.

Наясно съм - нямам с какво да блестя.

Принцеси не стават, родените в блато,

и няма открит магазин за крила.

Познавам си мястото - някъде долу.

По ниското пъпля - безцветен живот.

На малкото, дето го имам, доволна,

изкърпвам мечтите си бод, подир бод.

 

И от грандомания не боледувам,

на делника мятам нашарен халат -

да радва. И нищо, че най-често чувам

я, дума накриво, я, казано с яд.

Единствено моля се - живи и здрави

да бъдат домашните, с ясни лица.

Че думата "щастие" в CV едва ли

се среща сред другите "важни" неща.

 

А утре, когато си тръгнем оттука,

понесли различни CV-та в ръце,

на същата порта всеки ще чука -

и всичките Господ ще ни прибере.


Р. Д.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря ви за емоционалните коментари!
  • Съвсем първосигнално си представих върволика от хора със CV-та
    и ми е тъжно-смешно...
    Поздрав!
  • "Единствено моля се - живи и здрави
    да бъдат домашните, с ясни лица."
    Молитва... Поздравления!
  • Благодаря ти за това стихотворение!
  • Ха, пред Портите всички сме равни! Какво тук значи някакво CV! Благодаря ти за истинския стих!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...