5.04.2014 г., 22:00

CV

783 0 12

Добре, де... Предавам се! Да се представя -

наричат ме просто - Великото Нищо.

Не мога със нищичко да се похваля,

(за по-точна справка CV-то ми вижте).

Родена, завършила, после във фирма...

Паршивата справка, на жалкия лист,

не казва за постове, за стихосбирки,

успех, кариера или престиж.

 

Амбиция имам по-малка от атом.

Наясно съм - нямам с какво да блестя.

Принцеси не стават, родените в блато,

и няма открит магазин за крила.

Познавам си мястото - някъде долу.

По ниското пъпля - безцветен живот.

На малкото, дето го имам, доволна,

изкърпвам мечтите си бод, подир бод.

 

И от грандомания не боледувам,

на делника мятам нашарен халат -

да радва. И нищо, че най-често чувам

я, дума накриво, я, казано с яд.

Единствено моля се - живи и здрави

да бъдат домашните, с ясни лица.

Че думата "щастие" в CV едва ли

се среща сред другите "важни" неща.

 

А утре, когато си тръгнем оттука,

понесли различни CV-та в ръце,

на същата порта всеки ще чука -

и всичките Господ ще ни прибере.


Р. Д.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ви за емоционалните коментари!
  • Съвсем първосигнално си представих върволика от хора със CV-та
    и ми е тъжно-смешно...
    Поздрав!
  • "Единствено моля се - живи и здрави
    да бъдат домашните, с ясни лица."
    Молитва... Поздравления!
  • Благодаря ти за това стихотворение!
  • Ха, пред Портите всички сме равни! Какво тук значи някакво CV! Благодаря ти за истинския стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...