5 abr 2014, 22:00

CV

  Poesía
788 0 12

Добре, де... Предавам се! Да се представя -

наричат ме просто - Великото Нищо.

Не мога със нищичко да се похваля,

(за по-точна справка CV-то ми вижте).

Родена, завършила, после във фирма...

Паршивата справка, на жалкия лист,

не казва за постове, за стихосбирки,

успех, кариера или престиж.

 

Амбиция имам по-малка от атом.

Наясно съм - нямам с какво да блестя.

Принцеси не стават, родените в блато,

и няма открит магазин за крила.

Познавам си мястото - някъде долу.

По ниското пъпля - безцветен живот.

На малкото, дето го имам, доволна,

изкърпвам мечтите си бод, подир бод.

 

И от грандомания не боледувам,

на делника мятам нашарен халат -

да радва. И нищо, че най-често чувам

я, дума накриво, я, казано с яд.

Единствено моля се - живи и здрави

да бъдат домашните, с ясни лица.

Че думата "щастие" в CV едва ли

се среща сред другите "важни" неща.

 

А утре, когато си тръгнем оттука,

понесли различни CV-та в ръце,

на същата порта всеки ще чука -

и всичките Господ ще ни прибере.


Р. Д.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря ви за емоционалните коментари!
  • Съвсем първосигнално си представих върволика от хора със CV-та
    и ми е тъжно-смешно...
    Поздрав!
  • "Единствено моля се - живи и здрави
    да бъдат домашните, с ясни лица."
    Молитва... Поздравления!
  • Благодаря ти за това стихотворение!
  • Ха, пред Портите всички сме равни! Какво тук значи някакво CV! Благодаря ти за истинския стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...