4 авг. 2012 г., 10:19

Цвете

703 0 2

Цвете

 

Ще се накича този ден

с най-любимото ми цвете,

за да вкуся от аромата му

и в очите ми да свети.

 

В бисерната утрин на лъчите

моя път ще озари,

с теменужения блясък в очите

моят стих ще се роди.

 

Накичих се като момиче,

в мен запяха най-хубави слова.

Песента е моето любимо цвете

с теменужения блясък на деня.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уважаеми (Чо Ою),благодаря-мисля,че и на други ще им хареса,особедно когато пишеш и пееш с любов за тези които обичаш.Аз пиша и пея(зная много народни,македонски песни и в това прекрасно съчетание намирам това което търся -обичта,любовта към хората и всичко което ме заобикаля,стига да ми носи радост.Благодаря!
  • Толкова съм щастлива,днес бях с моята внучка на фестивал, е хубаво беше особедно когато виждаш плодовете на труда към едно малко цвете което обичам с цялата си душа.И аз бях с нея цвете,а е хубаво да пишеш за такива цветя,защото забравяш,че живота си е отишъл.И тогава живото има смисъл,че живееш,че твориш и оставяш нещо след себе си.Желая Ви само радост мило момиче!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...