11 нояб. 2008 г., 22:01

Цветенце II

951 0 1

... продължение

 

Мамка му!

Да бях по-смела, с писък да събудя автобусите,

да сляза на площада тичайки, да купя роза,

да отида там, където

в 11 да не съм бездомна

и розата да подаря на майка си.

Да я събудя... тя е малко кисела тогава.

Да предизвикам бурна реакция.

И тест за наркотици вероятно,

да счупи глупавата роза във главата ми

и най-безцеремонно да ме прати да си лягам.

На сутринта да е усмихната и нежна,

на работа да ме разказва с вдъхновение,

такъв идиот в дома си никой друг си няма,

си казва и потъва във числата, смеейки се.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова си странна ...! Вплела в себе си хиляди аромати на цветя, дъжд, вятър ... дори мечтите имат аромат, когато ги изричаш ти!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...