Цветенце II
... продължение
Мамка му!
Да бях по-смела, с писък да събудя автобусите,
да сляза на площада тичайки, да купя роза,
да отида там, където
в 11 да не съм бездомна
и розата да подаря на майка си.
Да я събудя... тя е малко кисела тогава.
Да предизвикам бурна реакция.
И тест за наркотици вероятно,
да счупи глупавата роза във главата ми
и най-безцеремонно да ме прати да си лягам.
На сутринта да е усмихната и нежна,
на работа да ме разказва с вдъхновение,
такъв идиот в дома си никой друг си няма,
си казва и потъва във числата, смеейки се.
© Роси Стефанова All rights reserved.
