stanef (Петър Станев)
52 88
27 июл. 2009 г., 00:18

Цветно 

  Поэзия » Философская
622 0 3

Гледам вените си сред пейзажа тъмен,

издялани от черен камък

и свързани с крила от пеперуди.

По тях тече живака на живота,

материал на допир странно странен,

но изваден от контекста.

Учудващо стерилно-празен и мразен,

есенция от устни и клепачи,

които мигат в жълто.

Листа от мъртви теменужки ти дарявам,

от тях спретни каквото искаш,

дори на гостите салата.

И после със странен писък тичай,

да кажеш, че съм мъртъв, в махалата.

© Петър Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно... и много силно! Поздрав!
  • Нима ти искаш това!?!?!Не е ли по-хубаво да усетиш красотата на живота,този,който ти сам можеш да създадеш!!!Да видиш усмивката на изгряващото слънце,което те стопля и ти дава сили да вървиш напред и да търсиш оазиса на щастието?!?!
  • Теменугите ще ги запомня.Напомнят за страдание...
Предложения
: ??:??