Цветно

27 jul 2009, 0:18

Poesía » Filosófica

624 0 3

Гледам вените си сред пейзажа тъмен,

издялани от черен камък

и свързани с крила от пеперуди.

По тях тече живака на живота,

материал на допир странно странен,

но изваден от контекста.

Учудващо стерилно-празен и мразен,

есенция от устни и клепачи,

които мигат в жълто.

Листа от мъртви теменужки ти дарявам,

от тях спретни каквото искаш,

дори на гостите салата.

И после със странен писък тичай,

да кажеш, че съм мъртъв, в махалата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stef_bobi (Яна)

2009-07-27T23:23:49+03:00

Тъжно... и много силно! Поздрав!
5907077 (Валентина Харизанова)

2009-07-27T14:15:44+03:00

Нима ти искаш това!?!?!Не е ли по-хубаво да усетиш красотата на живота,този,който ти сам можеш да създадеш!!!Да видиш усмивката на изгряващото слънце,което те стопля и ти дава сили да вървиш напред и да търсиш оазиса на щастието?!?!
YAVOR_A_STEFANOV (Явор Стефанов)

2009-07-27T07:06:18+03:00

Теменугите ще ги запомня.Напомнят за страдание...