Цветно
772
0
3
Гледам вените си сред пейзажа тъмен,
издялани от черен камък
и свързани с крила от пеперуди.
По тях тече живака на живота,
материал на допир странно странен,
но изваден от контекста.
Учудващо стерилно-празен и мразен,
есенция от устни и клепачи,
които мигат в жълто.
Листа от мъртви теменужки ти дарявам,
от тях спретни каквото искаш,
дори на гостите салата.
И после със странен писък тичай,
да кажеш, че съм мъртъв, в махалата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Станев Всички права запазени
