13 янв. 2009 г., 22:07

Цветя във сянката, далече от прозореца...

1.3K 2 28
 

 

Непожеланите - единствено различни

от всички други, с липса на желания...

По десет пръстчета на малките ръчички

протягат се към майчината сянка...

 

Непожеланите - във техните въпроси

е скрита жаждата по най - обикновеното:

Да те погалят кротко по челото.

За „лека нощ" да ти изпеят песничка...

 

Непожеланите - не искат телевизора

да бъде техен гид в света огромен.

Те искат да ги водят за ръчичка,

и да ги носят зад глава „на конче".

 

Непожеланите - те искат невъзможното,

което други получават като даденост.

Непожеланите - те искат само обич,

която в магазина не продават...

 

Непожеланите - невинната виновност

осъдена да порасте затворена

в една измислена и изкривена орбита.

Цветя във сянката, далече от прозореца...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!! Болезнено е, Доче!
  • Непожеланите...
    Как плашещо звучи...
    И колко безотговорно е да изоставиш дете...
    Аплодисменти за разтърсващия стих, Доче!
    Голяма си!!!
  • ”Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"
    Силен стих и ужасно болезнен!
  • Доче, поклон ...непожеланите заслужават да бъдат описани по този неповторим начин...посланието ти е силно ...а стихът невероятен...
    Поздрав и от мен.
  • Боли...Голямо сърце имаш, Доче, любящо! Нека Бог ги опази и дари все пак с радост!...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...