13.01.2009 г., 22:07

Цветя във сянката, далече от прозореца...

1.3K 2 28
 

 

Непожеланите - единствено различни

от всички други, с липса на желания...

По десет пръстчета на малките ръчички

протягат се към майчината сянка...

 

Непожеланите - във техните въпроси

е скрита жаждата по най - обикновеното:

Да те погалят кротко по челото.

За „лека нощ" да ти изпеят песничка...

 

Непожеланите - не искат телевизора

да бъде техен гид в света огромен.

Те искат да ги водят за ръчичка,

и да ги носят зад глава „на конче".

 

Непожеланите - те искат невъзможното,

което други получават като даденост.

Непожеланите - те искат само обич,

която в магазина не продават...

 

Непожеланите - невинната виновност

осъдена да порасте затворена

в една измислена и изкривена орбита.

Цветя във сянката, далече от прозореца...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!! Болезнено е, Доче!
  • Непожеланите...
    Как плашещо звучи...
    И колко безотговорно е да изоставиш дете...
    Аплодисменти за разтърсващия стих, Доче!
    Голяма си!!!
  • ”Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"
    Силен стих и ужасно болезнен!
  • Доче, поклон ...непожеланите заслужават да бъдат описани по този неповторим начин...посланието ти е силно ...а стихът невероятен...
    Поздрав и от мен.
  • Боли...Голямо сърце имаш, Доче, любящо! Нека Бог ги опази и дари все пак с радост!...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....