Цветя във сянката, далече от прозореца...
Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси
е скрита жаждата по най - обикновеното:
Да те погалят кротко по челото.
За „лека нощ" да ти изпеят песничка...
Непожеланите - не искат телевизора
да бъде техен гид в света огромен.
Те искат да ги водят за ръчичка,
и да ги носят зад глава „на конче".
Непожеланите - те искат невъзможното,
което други получават като даденост.
Непожеланите - те искат само обич,
която в магазина не продават...
Непожеланите - невинната виновност
осъдена да порасте затворена
в една измислена и изкривена орбита.
Цветя във сянката, далече от прозореца...
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!! Болезнено е, Доче!
-
Непожеланите...
Как плашещо звучи...
И колко безотговорно е да изоставиш дете...
Аплодисменти за разтърсващия стих, Доче!
Голяма си!!! -
”Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"
Силен стих и ужасно болезнен! -
Доче, поклон ...непожеланите заслужават да бъдат описани по този неповторим начин...посланието ти е силно ...а стихът невероятен...
Поздрав и от мен. -
Боли...Голямо сърце имаш, Доче, любящо! Нека Бог ги опази и дари все пак с радост!...
-
Благодаря ви...
-
...*
заболя ме. -
Поздрави! -
Разтърси ме! Силни и болезнени слова! Поздравявам те!
-
Много силно преживяване в самия прочит! Тежко...тежко и болезнено!
-
.......
Ох, Доче
Тежи... -
Аплодисменти, Доче! Благодаря ти за този стих. Толкова силно ми подейства... Работила съм с деца в т.нар. социални заведения. Никога няма да забравя за тях. За малко да си осиновим с мъжа ми едно момченце...Болката в очите им, изкривените представи за нещата, развитото чувство за непринадлежност - това са все неща, които ако не ги усетиш, няма да разбереш колко голяма е тази трагедия. Благодаря ти още веднъж. Развълнувах се!
-
Болезнено!
-
Непожеланите - те искат невъзможното,
което други получават като даденост.
Разтърси ме целия ти стих, Доче!!!
-
Без думи...
-
Натъжи ме и ме накара да се замисля - има ли хуманно общество на база "човек"...
Стихът ти е много силно въздействащ, разнопосочно... почувствах се отговорна и виновна...
Благодаря ти за този стих, Доче!!!
Прегръдка! -
Много силен стих!
-
Невероятна тъга се лее от стихотворението ти, написала си го много впечатляващо и запомнящо се.
"Непожеланите - те искат невъзможното,
което други получават като даденост."
Дано са по-малко непожеланите, толкова е тъжно...Непожеланите са даденост за някои, а за други-невъзможна за осъществяване мечта... -
благодаря за този стих
Поздрави,Доче -
Пожелавам на всяко непожелано дете да има щастието да се докосне до нечие топло сърце,което да сгрее живота му! И нека човешкото в нас не позволява да има непожелавани...
Трогна ме много! Прекрасно си написала, Доче ! -
"Непожеланите - те искат само обич,
която в магазина не продават..."
Доче!!!* -
Много точно си описала непожеланите...*
Работила съм при тях за известно време...знам за какво става въпрос... -
...
Доче* -
Харесва ми идеята !Поздрави за чувството!Но,"...протягат се към майчината сянка " и "Цветя във сянката, далече от прозореца " влизат в противоречие,малко трябва да се попромени.Неангажиращо,лично мнение.
-
Страхотно! Браво!
-
Заболя ме!
Доче* -
Боже...как ме натъжи...и ти мила Доче...
непожеланите...защо...а те...всички цветя са толкова красиви...
невероятна поетеса си...прегръщам те, с обич. -
Всяко цветче има нужда от слънчеви лъчи и радост!
Силен стих Доче!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
