Цвилят конете
ЦВИЛЯТ КОНЕТЕ
Седлайте, приятели, тъмни коне вихроноги –
още е ден, но по стръмното спуска се мракът,
още е есен и още е рано за “сбогом”...
... само че цвилят конете.
И Пътят ни чака!
Душно е в димните кръчми на дните горчиви,
виното в чашите свършва и дъното свети,
стеле се здрач над полето, денят си отива,
време е вече да тръгваме.
Цвилят конете.
Малко ли, много ли – мина горещото пладне.
Колко сме дали и колко сме взели – не питам.
Няма да пускаме корени в кръчмите хладни –
чака ни Пътят.
Конете ни бият с копита.
Дълъг е Пътят.
Животът обаче е кратък.
Цвилят конете, прозвънват подкова и стреме.
Хайде, седлайте, и нека поемем нататък.
Пътят ни вика, приятели.
Нямаме време!
Кръчма е този живот, но конете ни цвилят,
вързани вънка пред прага и вече не траят.
Хайде, седлайте!
И нека да молим за сила
дълго да бъдем ездачи, а Пътят – безкраен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Чернев Все права защищены
