13 янв. 2014 г., 18:12

Цвят

690 0 1

             Цвят

 

Аз съм цвят със розови листа,

пея и във въздуха се рея.

За красиви думи аз копнея,

за да мога с красотата да се слея.

 

Ще отпратя за последен път сълзите,

мъката си в тях аз ще излея.

Подари ми ти завинаги звездите,

за да мога все звънливо да се смея.

 

Аз ще бъда вечно твое цвете,

ще се храня с твоите лъчи.

С аромата на зюмбюл ще се разлея

и ще бъда роза в твоите очи.

 

Аз не мога любовта си да заключа,

тя излива се, във въздуха лети.

Тя живее, ала ти си надалече

и пътува тя сама, без корени.

 

Но върни се и ела, вземи я.

Тя ще бъде там, ще чака теб.

И чиста като бяла лилия

ще засияе щом до нея ти се спреш.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, любовта не може да се заключи.
    Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...