13 ene 2014, 18:12

Цвят

688 0 1

             Цвят

 

Аз съм цвят със розови листа,

пея и във въздуха се рея.

За красиви думи аз копнея,

за да мога с красотата да се слея.

 

Ще отпратя за последен път сълзите,

мъката си в тях аз ще излея.

Подари ми ти завинаги звездите,

за да мога все звънливо да се смея.

 

Аз ще бъда вечно твое цвете,

ще се храня с твоите лъчи.

С аромата на зюмбюл ще се разлея

и ще бъда роза в твоите очи.

 

Аз не мога любовта си да заключа,

тя излива се, във въздуха лети.

Тя живее, ала ти си надалече

и пътува тя сама, без корени.

 

Но върни се и ела, вземи я.

Тя ще бъде там, ще чака теб.

И чиста като бяла лилия

ще засияе щом до нея ти се спреш.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, любовта не може да се заключи.
    Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...