5 июн. 2021 г., 06:49

Cвят на луди

432 1 3

На този залез в кръчмата крайпътна,
денят ми се запи и се разсея,
до някаква платена Дулсинея,
пиян и циврещ посреднощ се гътна.

 

 Намерих сто рецепти, за дайкири* –
сто дни да губя си оставам дама
и сто години принцът да го няма,
стогласа песен мракът ще ми свири.

 

И месец блед косите ми ще върже,
средощен вятър стихове повтаря,
на полунощна църква на олтара,
едва да ме целуне се въздържа.

 

Когато славей призори се буди,
денят ми е объркан, махмурлия,
причината се мъча да открия,
как се живее? В този свят на луди.

 

--------------------------------------------------------------

*Дайкири - коктейл с бял ром, лимонов сок и пудра захар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...